Какви са признаците на зрителната умора?

Замъгленото зрение, паренето, усещането за "песъчинки" и болка в очите, главоболието в края на деня – това са някои от признаците на зрителната умора, предизвикани от продължителната работа на окото на близко и средно разстояние.

Защо сме засегнати от умора? Какви са източниците на това явление?

Визуалната умора се дължи главно на начина ни на живот: стрес, замърсяване на околната среда, работа с компютър, телевизор, видео игри и други. Essilor^™ Anti-Fatigue^® помага да се възстанови визуалният комфорт, далеч от симптомите на зрителната умора.

За кого са предназначени  Essilor^™ Anti-Fatigue^®

Essilor^™ Anti-Fatigue^® лещи са предназначени за активното население на възраст 20г.-45г., хора които се оплакват от системна зрителна умора, дори и да нямат нужда от диоптрична корекция, а усещат уморат и дискомфорт в очите си в края на деня.

Вече имам коригиращи лещи и страдам от зрителна умора, нуждая ли се от още един чифт очила? 

Ако вече имате коригиращи лещи, независимо дали сте късогледи, далекогледи или имате нужда само от астигматична корекция, Essilor^™ Anti-Fatigue^® може да заменят вашите досегашни лещи.

Човешкото око представлява сферообразно тяло – очна ябълка, изградено от няколко слоя и разположено в очната кухина. Чрез система от мускули то може да се движи във всички посоки.

Външната обвивка на окото се нарича склера. Тя е белезникава на цвят, твърда е и служи за запазване на сферичната му форма. В предната част склерата преминава в роговица (корнея) – прозрачна и по-изпъкнала в сравнение с останалата част от очната ябълка.

През роговицата се вижда ирисът, в средата на който има отвор, наречен зеница. Тя има функцията на диафрагма и чрез свиване и отваряне регулира проникването на светлина в окото.

Пространството между роговицата и ириса се нарича предна очна камера, изпълнена с напълно прозрачна течност, наречена камерна вода. В средата окото е запълнено от т.нар. стъкловидно тяло. Между ириса и стъкловидното тяло е разположена очната леща (кристалинна леща), която се крепи от специални окачващи връзки. Формата на очната леща е много близка до обикновена стъклена леща. При фокусиране на окото на различна далечина на гледане тя променя изпъкналостта си, като по този начин променя и оптичната си сила. С увеличение на възрастта лещата се втвърдява и губи способността си да променя формата си.

Вътрешният слой на окото се образува от ретината. Тя представлява розова мрежеста тъкан (това е и причината за т.нар. "червени очи" при някои снимки – свелината на светкавицата се отразява в дъното на очите, т.е. в ретината). Ретината се състои от милиони фоточувствителни рецептори. При стимулирането на рецепторите със светлина се създават нарвни импулси, който по зрителния нерв се изпращат до главния мозък и създават в него зрителни усещания. Тези клетки се делят на пръчици (около 130 милиона) и колбички (или конусчета, около 7 милиона).

Срещу зеницата се намира централната ямичка на окото – в средата на т.нар. жълто петно, което е място на най-голяма концентрация на колбички. Това е мястото на най-добро директно виждане. Размерите му са около 2 х 0.9 mm. Извън това петно колбичките намаляват, а се увеличават пръчиците. Те са по-чувствителни към светлината, но по-нечувствителни по отношение на цветовете. С тях гледаме през нощта, а с колбичките през деня. Пръчиците осъществяват и т.нар. периферно зрение – поради постоянната им активност колбичките в жълтото петно са "заслепени", а и по-малко светочувствителни и не виждат по-слабите обекти. Периферното зрение се използва много често при наблюдения с телескоп или при гледане с невъоръжено око.

От тези нервни клетки излизат зрителни влакна, които се събират в зрителния нерв, водещ към мозъка. Точно на това място се намира т.нар. сляпо петно – място нечувствително към светлината поради отсъствието на нервни клетки.

Роговицата, очната леща и камерната вода образуват оптичната система на окото. Чрез нея наблюдавания обект се проектира върху ретината. Светлинните лъчи преминват през корнеята, като основното пречупване на светлината става на границата въздух-орнея, тъй като там най-силно се изменя показателят на пречупване. Пречупването от всички гранични повърхностти вътре в окото е по-слабо, те разделят среди с близки по стойност показатели на пречупване. Попадналата в окото светлина се фокусира от системата конея-кристална леща, като образите от предметите са действителни, умалени, обърнати върху ретина, която играе ролята на екран.

Съгласуването на обърнатия образ с действителното положение на предмета е отговорен мозакът. Това съгласуване се постига в първите седмици на живота от живота на детето.

За да виждаме ясно даден предмет, той трябва да се фокусира от окото, т.е. оптическият му образ трябва да попадне върху ретината. Ако кристалинната леща беше твърда, окото би фокусирала само предметите, разположени на някакво точно определено разтояние пред него.

Формата и фокусноторазтояние на кристалинната леща обаче могат да се изменят, което дава възможност на окото да фокусира както близки , така и отдалечени предмети. При гледане в далечината лещата изтънява, а при близко гледане тя се удебелява и увеличава оптичната си сила. Този процес се нарича акомодация.

С нарастване на възрастта на човек намалява способността за акомодация на очите. Очната леща става по-малко еластична и ясното виждане става по-трудно или невъзможно. Когато при покой очната леща е по-тънка и с по-слаба оптична сила фокусирането на отдалечен обект не става върху ретината, пред нея, защото лъчите се пречупват твърде силно от очния мускул. В този случай говорим за късогледство. За корегиране на този недостатък се налага изкуствено да се достигне нормалната оптична сила на окото, т.е. да се коригира с разсейвателна леща (вдлъбната), тогава недействителният образ на безкрайно отдалечен прадмет се получава във фокуса на лещата. По този начин все едно разсейвателната леща все едно пренася предмета от безкрайност в далечната точка (най-отдалеченият предмет, който окото може да фокусира), откъдето той ясно може да се види, защото образът му попада върху ретината.

Далекогледство е дефект на окото, при който не се виждат ясно близки предмети и образът се фокусира зад ретината. То се корегира със събирателни (изпъкнали) лещи. По този начин събирателната леща все едно отдалечава предмета от близката точка за нормалното око в близката точка за далекогледството око, откъдето той ясно се вижда. В зависимост от степента на нарушение на акомодацията на очната леща се носят очила с различна оптична сила – с различен диоптър или контактни лещи. Те се изработват от прозрачна пласмаса и си поставят върху роговицата.

Подобряване на представянето в спорта чрез използване на контактни лещи

   Използването на контактни лещи подобрява постиженията в спорта по много начини, като например осигуряването на по-широко зрително поле в сравнение с диоптричните очила.
   Повече от половината население имат зрителни проблеми, изискващи корекция, като късогледство, далекогледство и  астигматизъм. Много атлети, спадащи в тази категория, избират контактни лещи заради предимствата, които осигуряват.
   Дори и да сте носили контактни лещи и сте установили, че не се чувствате особено комфортно след дълъг ден в офиса, може да пробвате да ги носите само по време на спорт и развлечения.

Предимства на контактните лещи при спорт

   Контактните лещи предлагат редица предимства в корекцията на зрението при спортни занимания в сравнение с диоптричните очила:
•    По-добро периферно зрение. Макар да е възможно спортните очила да са по-големи и с извивка, повечето диоптрични очила са тесни и без извивка към лицето. Това ограничава чувствително периферното зрение при доста спортове.
•    Безпрепятствено зрително поле. Контактните лещи осигуряват и широко и безпрепятствено зрително поле, тъй като няма рамка, която да ограничава или възпрепятства това, което виждате. Можете да видите по-голяма част от заобикалящата Ви среда и да реагирате по-бързо спрямо предмети, идващи към Вас или други играчи около Вас.
•    По-малка вероятност от замъгляване или зацапване. Обикновено контактните лещи си остават чисти като не могат да се повлияят от околната среда или атмосферните условия като дъжд наприменр.
•    По-малка вероятност от нараняване. При сблъсък или удар диоптричните очила могат да се счупят и да причинят наранявания, а това не е възможно  с контактните лещи.
•    Постоянно зрение. Ако носите диоптрични очила може да забележите леко движение на очилата спрямо лицето Ви при по-големи крачки. Съответно може да изпитвате затруднения при бягане. Използването на контактни лещи спестява притесненията от плъзгане на очилата надолу по носа, падане и счупване.
•    По-добра съвместимост с обезопасяваща екипировка. Контактните лещи не затрудняват използването на каска за глава, защитни ръкавици и други подобни в спортовете, изискващи обезопасяваща екипировка.

   Още по-конфортен вариант е използването на еднодневни контактни лещи – това изключва ангажимента от почистване и съхранение на лещите. Поставяте лещите преди спортните занимания, игри или забавления и след това просто ги изхвърляте. Налични са дори и еднодневни контактни лещи, които коригират астигматизма.

Лещите RGP за спорт

   Твърдите газопропускливи лещи също са алтернатива при корекцията на зрението в спорта. Тези лещи, наречени още RGP или GP, са създадени за постоянна употреба и имат няколко предимства пред меките контактни лещи:
•    Те запазват формата си върху окото, защото са твърди. Това позволява по-добра корекция при наличие на астигматизъм или други дефекти на роговицата, които променят зрителната острота.
•    GP лещите пропускат по-голямо количество кислород към окото, което осигурява по-голям комфорт за по-дълъг период на носене.
•    Твърдата повърхност затруднява натрупването на налепи върху лещите и така те са чисти за по-дълго време.
•    Газопропускливите лещи не абсорбират сълзите и затова няма причина за притеснение за усещане за сухота в очите.
   GP лещите имат и някои недостатъци. Отнема повече време за адаптация, защото са твърди и обикновено е трудно да се използват само за няколкочасов режим за спорт. Вие трябва да се адаптирате към постоянно носене на газопропускливите лещи за най-добър резултат.
   GP лещите са значително по-малки като размер спрямо меките лещи и при контактни спортове могат да се разместят.

Контактните лещи, нюанси и UV-защита

   Съществуват контактни лещи, които променят светлината. Има различни предложения в зависимост от фирмата производител. Като цяло те са в два цвята: оранжево и сиво-зелено.

Оранжевите лещи са подходящи за спортове с бързо движещи се топки като баскетбол, футбол, тенис.

Сиво-зелените лещи са идеални за спортове, които се практикуват на открити терени с голям просвет като голф, джогинг и колоездене, при които основен дразнител са слънчевите отблясъци.
   Контактните лещи осигуряват защита от вредните UV-лъчи. Но тя е ограничена само върху площта на окото, върху която е поставена. Затова при спортове на открито е хубаво да се използват слънчеви очила за пълна UV-защита.

Удобство и комфорт при използването на спортни контактни лещи

   Много хора използват контактни лещи при спортуване, макар да предпочитат носенето на очила на работното място или в ежедневните си ангажименти. Контактните лещи предлагат по-естествено зрение без изкривявания на образите, които понякога се наблюдават с диоптричните очила. Освен това няма изпотяване на стъклата или приплъзване надолу на очилата.
   Грижите за контактните лещи като почистване и съхранение могат да създават неудобство при някои занимания като къмпинг, плаване или ловуване, които продължават повече от един ден. В тези случаи отличен избор е използването на еднодневни контактни лещи.
   Усещането за сухота в очите може да е проблем за хората, практикуващи зимни спортове, като скиорите. За тях добър избор би бил използването на RGP лещи. Но все пак най-добрият избор е използването на очила, тъй като те не се поставят директно върху окото.

Слънчеви очила с диоптър – ОЩЕ ЕДИН КОМФОРТ ОТ ОПТИКА ЗОРНИЦА

 Добра идея ли са слънчевите очила с диоптър?

Навярно Ви се е случвало да шофирате с диоптричните си очила, а слънцето да Ви блести в очите. В такива моменти вместо да търсите форхенгер (приставка за лесен монтаж на противослънчеви плаки върху диоптрични очила) или прикрепящи се с магнит слънчеви стъкла към Вашите диоптрични очила, може да оцените удобството и комфорта на едни слънчеви очила, съобразени с Вашия диоптър, както и да разберете, че допълнителната инвестиция в тях определено си струва.
   Слънчевите очила с диоптър могат да са практична алтернатива и за хората, използващи контактни лещи. Най-вероятно няма да имате желание да носите контактни лещи на плажа за да избегнете сълзенето и сърбежа в очите, които се причиняват от влиянието на пясъка, морската вода, слънцето. Освен това не е подходящо носенето на контактни лещи докато плувате заради опасността от инфекция, причинена от микроорганизмите във водата.
   Слънчевите очила, съобразени с Вашия диоптър са отличен избор, който ви спестява постоянното търсене на местоположението на слънчевата Ви приставка или боравенето с контактни лещи.

Още предимства на слънчевите очила с диоптър

   Когато се нуждаете от корекция на зрението и когато става въпрос за слънчеви очила пред Вас има различни алтернативи. Диоптричните слънчеви плаки са налични с различни диоптри и комбинации, като бифокал или прогресив (ако сте пресбиоп и желаете да четете книга или списание край басейна). Дори могат да се изработят и очила за гмуркане, които да са съобразени с необходимия за Вас диоптър.

 
Визия на рамките и ограничения

  Стилът на рамките на слънчевите очила с диоптър е почти същия като на тези без диоптър. Ограничение обаче е това, че плаките трябва да са отделни една от друга, не е подходящ моделът тип маска.

Неограничени възможности спрямо качествата на лещите

   Диоптрични слънчеви плаки са налични във вякакъв материал включително синтетични CR-39, поликарбонатни, стъклени и Trivex (най-здрав и лек материал). Макар някои твърдения относно това, че стъклените плаки осигуряват по-добри оптически качества, те вече не са най-популярния избор. Това е така, защото те са значително по-тежки и чупливи спрямо останалите материали, но естествено са налични, ако държите на качеството им да са устойчиви на надраскване.
   Друг вариант за очила, които предпазват от слънчевите лъчи, но са и съобразени с диоптричната Ви корекция, са фотосоларните (фотохромни) лещи. Често са определяни като Transition лещи, защото водещият производител на този тип стъкла се нарича Transitions Optical. Фотохромните лещи реагират и се оцветяват под влиянието на слънчевите лъчи, а на закрито стават отново прозрачни.
   Фотохромните лещи са изключително удобни, но за оцветяването на стъклата са необходими UV-лъчи. Тъй като повечето автомобилни стъкла са създадени така, че да блокират тези лъчи, фотохромните лещи не потъмняват в автомобил.
   За оптимално удобство при всички условия осносно осветеността, някои оптометристи препоръчват фотохромни плаки, монтирани на рамка със слънчева приставка или форхенгер с фотосоларни плаки. Стъклата на очилата реагират на слънчевите лъчи и се оцветяват навън, а приставката /форхенгера/ се оставя в автомобила при необходимост когато шофирате в слънчево време.

UV-защита и премахване на отблясъци

   Може да загърбите всички притеснения относно UV-защитата на диоптричните слънчеви очила. Плаките имат пълна защита от вредните лъчи без значение дали имат диоптър или не, дали са с преливащо оцветяване или не, както не е от значение и цвета, който сте избрали.
   За тези, които желаят да премахнат отблясъците от повърхности като вода, сняг, асфалт, поляризацията на диоптрични слънчеви плаки също е възможна.
 

   Оптически магазин „Зорница” предлага специални намаления за изработка на слънчеви очила с диоптър при закупени стандартни диоптрични очила.

ОПТИКА ЗОРНИЦА – с новите колекции слънчеви очила

Ако желаете да си купите дизайнерски слънчеви очила, но не можете да се насочите към определена марка, в оптически магазин „Зорница” можете да пробвате широка гама от модели и да прецените кои акценти при различните модели Ви допадат най-много и да определите коя форма подхожда на формата на Вашето лице.

Налични са различни линии, които могат да бъдат консервативни, подчертано дамски или мъжки, както и унисекс, екстраваганти или семпли, но с приятни форми.

В повечето случаи ако Ви допада стилът в облеклата на определена марка, ще ви харесат и диоптричните рамки и слънчевите очила, тъй като изразяват сходна визия. Повечето дизайнери поддържат изключителен контрол върху дизайна, цената и имиджа на слънчевите си очила.

Освен известните дизайнери много знаменитости работят с производители на слънчеви очила за създаването на свой собствен бранд. Примери за това са Джесика Симпсън, Бритни Спиърс, София Лорен, Доналд Тръмп и други.

Потърсете комфорт с поляризираните слънчеви очила в Оптика Зорница

Поляризираните слънчеви очила са широко разпространени от години сред рибари, моряци и любители на водните занимания, които имат нужда да намалят рефлектиращите отблясъци от водната повърхност.

В последствие много други хора като скиори, колоездачи, тези, които практикуват джогинг или други спортове, откриха предимствата на елиминирането на отблясъците и се преориентираха към използването на поляризираните лещи.

Очилата с поляризация могат да се използват и при шофиране, като премахват и отблясъците от повърхността на автомобилите и пътната настилка.

Поляризираните слънчеви очила могат да се носят и на закрито от хора, които са чувствителни към светлината като пациенти след операция от катаракта или такива, изложени на постоянна ярка светлина апример от прозорците.

Какъв е принципът на действие на поляризираните лещи?

Светлината, която се отразява от повърхностти като гладък асфалт или спокоен воден басейн, обикновено е хоризонтално поляризирана. Това означава, че вместо да се разпръсква в различни посоки, отразената светлина по-скоро се движи в хоризонтално направление. Това създава дразнещата и понякога опасна яркост на светлината, която ние възприемаме като отблясъци.

Поляризираните лещи съдържат филтър, който блокира този тип ослепителни отражения и намалява отблясъците.

Макар поляризираните очила да увеличават усещането за комфорт и изчистен от отблясъци образ, има случаи, в които те не се препоръчват. Пример за това е ски-спускането, при което не е желателно да се блокира отразената от снега светлина, защото тя сигнализира скиорите за предстоящи препятстия.

Освен това поляризираните плаки могат да намалят зрителната способност за възприемане на образи излъчвани от течно-кристални дисплеи (LCD), намиращи се на табла на автомобили или на дигитални информационни табла в различните институции.

С поляризирани очила е възможно да не можете да видите дисплея на мобилния си телефон или GPS-а. Моряците и пилотите споделят подобен проблем при наблюдаването на LCD дисплеите на таблата за управление.

Въпреки тези изключения, в повечето видове спорт или занимания поляризираните слънчеви очила осигуряват много предимства. В наши дни са налични и поляризирани лещи в комбинация с други характеристики, които подобряват заниманията ни на открито.

Поляризираните бифокални или прогресивни лещи са възможни решения за хора с пресбиопия, които харесват спортове на открито.

Поляризираните фотосоларни лещи, които реагират на светлина и се променят от тъмни на открито към прозрачни на закрито, са подходящ избор за чувствителните към светлина индивиди, които често попадат под лъчите на слънцето и след престой на закрито.

Без значение от това дали прекарвате време върху водните ски и лодката, отдавате се на планинското колоездене, тичане или шофиране, поляризираните слънчеви очила могат да са перфектния избор за увеличаване на удоволствието от заниманията Ви на открито.

Осигуряване на безопасност на очите по време на работа и в бита

Статистическите проучвания алармират за по-висок процент инциденти, излагащи на риск очното здраве в бита на човека, отколкото на работното място. Причина за това много често е битовата химия, безотговорното боравене в лесно запалими взривоопасни материали, особено в период на празници.
Всяко нараняване на окото е потенциал за намаляване на зрението и дори слепота.

Необходимо е тези рискови фактори, част от нашето ежедневие, да бъдат сведени до минимум с необходимите предпазни мерки.

На работа
 

Нараняванията в очите при хора, които работят във фабрики, лаборатории, ферми и строителни обекти са причинени най-често от химични изгаряния, попаднали чужди обекти в окото. Уязвим от надраскване или разкъсване е предният очен сегмент – роговицата, всяко нараняване е особено болезнено, като повод за това е съсредоточаването на нервни окончания в тази част от окото.
Рискови фактори са:
• Пръски от химикали, масла и др.
• Изгаряния от пара.
• Ултравиолетови и инфрачервени радиационни лъчения, летящи дървени и метални частици.
Уверете се, че екипировката и протекторите, които ползвате са с достатъчно ниво на защита, съобразено с условията на вашия труд.
 

Вкъщи

Обръщайте внимание и изчитайте докрай етикетите и инструкциите за безопасност на материалите и химикалите, които използвате, по време на заниманията в дома. Съобръзете във вашия арсенал подходящи маски, ръкавици и облекло като основно предпазно средство при:
• Почистване с препарати.
• Рязане на дърво.
• Използване на всякакви електически и моторни инстументи и резачки.
 

При спорт

Рисков фактор са контактните спортове. Не случайно от професионалистите се използва специфична екипировка. Необходимо е да не се подценява използването на предпазни шлемове и очила, особено при екстремни спортове.

Предпазните средства, както и консултация за осигуряване на безопасност при работа, при спорт и в ежедневието може да намерите във оптически магазини Зорница.

Как да се справим със зрителния стрес в училище или на работното място?

Преумората на очите е често срещано явление в съвременния динамичен начин на живот. Учебният процес или работният график в офиса определят интензивно натоварване на очите при специфични обстоятелства като работа на бюро, четене, продължително взиране в компютър или учебна дъска. Слабо проектираната учебна или работна среда с елементи като неправилно осветление, неудобно място за стоеж по време на работа, неправилна позиция на тялото и ъгъл на гледане, както и несъобразена дистанция за четене и работа на близко разстояние са причина за поява на преумора и зрителен стрес. Когато денят е дълъг и натоварен се появява замъглено зрение, главоболие, умора и дискомфорт в очите.

Симптоми на умора в очите:

• Възпалени очи.
• Усещане за сърбеж и парене в очите.
• Чувствителност към светлина.
• Сухи или влажни очи.
• Главоболия.
• Затруднено фокусиране.
 

Правила за намаляване на умората най-вече при работа с компютър:

• Подходящи корекции на работното място – Позицията на върха на монитора трябва да бъде по-ниска от нивото на очите, защото най-естествена директория на погледа при работа с компютър е леко надолу. Това ще намали напрежението в очите и врата. Ако набирате текст на компютър, който следите от хартиен носител, ползвайте еднакво ниво на следене и набиране по време на работа. Ползвайте подходяща яркост и контраст на монитора. Избягвайте отблясъците на монитора чрез приспособяване на пердета или щори спрямо прозорците в помещението или използвайте филтри за редуциране на отблясъците върху монитора.
• Подходящо осветление – Обърнете внимание на осветлението в интериора на работното място. Ако горното осветление е агресивно и по-ярко от необходимото го регулирайте с изгасяне на част от наличните осветителни тела. Използвайте дифузно (разсеяно) осветление по време на работа.
• Паузи за почивка – По време на деня дайте шанс на очите си да починат. Отделете по няколко минути от всеки работен час да гледате встрани от монитора и дайте време за адаптация на очите към използваната дистанция. Обмислете варианти за изправяне, разхождане наоколо или изпълнение на задачи повод за почивка от продължително фокусиране на близко разстояние. Мигайте често за да създадете усещане за свежест и липса на умора във вашите очи, допълвайте това с използването на разтвори компенсиращи слъзния филм.
• Правилна позиция – Когато седите на вашето бюро се уверете, че сте стъпили с цяло стъпало на пода. Ползвайте стол, който със своята ортопедично съобразена облегалка създава комфорт и защита на вашия гръб. Когато работите на компютър ръцете ви трябва да сключват ъгъл от 90 градуса с колената, а ръцете трябва да имат лек и естествен допир до клавиатурата.

Далтонизъм

Далтонизмът е неспособност за разграничаване на нюансите на цветовете, а в по-тежките случаи и самите цветове. Понятието „цветна слепота” също се използва за описване на това зрително състояние, но реално много малко са хората, които напълно не разграничават цветовете.

Повечето хора с намалено цветоусещане разграничават цветовете, но изпитват затруднение при различаване на:
•    Определени нюанси на червено и зелено (по-често срещано)
•    Определени нюанси на синьо и жълто (по-рядко срещано).

Хората, които са пълни далтонисти виждат всичко в черно и бяло или в нюанси на сивото.
В зависимост от причината, степента на далтонизма може и да нараства. Ако е наследствен засяга и двете очи, а ако е причинен от травма или заболяване може да засегне само едното око.

Разпознаването на цветовете се дължи на фоторецепторите върху ретината, наречени колбички. Тези колбички разполагат с чувствителни към светлината пигменти, които ни позволяват да разпознаваме цветовете.

Намират се в макулата (централната част на ретината), като всяка една от тях е чувствителна към червената, зелената или синята светлина.

Разпознаването на тези цветове се основава на дължината на светлинните вълни.
Обикновено пигментите вътре в колбичките регистрират различните цветове и изпращат информацията през очния нерв до мозъка, което позволява да се направи разграничение между безбройните нюанси на цветовете.

Но ако в колбичките липсва един или няколко пигменти, чувствителни към светлината, това причинява неспособност за разпознаване на един или няколко от трите основни цвята, което води до нарушение в цветовото възприятие.

Най-чето срещана форма на нарушено възприятие на цветовете е червено-зелената. Това не означава, че хората с такова нарушение не виждат тези цветове изобщо, а просто ги разграничават по-трудно. Степента на затруднение в точното им определяне зависи от това дали цветовете са тъмни или светли.

Друга срещана форма на нарушено възприятие на цветовете е  синьо-жълтата. Тя е по-рядко срещана и по-тежка форма на загубата на цветно зрение от червено-зелената. Причина за това е, че често нарушението във възприятието за синьо-жълтата гама е комбинирана с червено-зелената.

И в двата случая хората с нарушено цветно зрение виждат неутрална или сива област там, където трябва да наблюдават цветовете от съответната гама.

Причини за нарушено цветно зрение

Обикновено нарушенията в цветоусещането са наследствено състояние, причинено от Х-връзките на рецесивния ген, който се предава от майка на син. Но щети, причинени върху очния нерв или ретината, от заболявания или наранявания, могат да доведат до загуба на способността за възприемане на цветовете. Някои специфични заболявания, които могат да са причина за това са:

•    Диабет.
•    Глаукома.
•    Макулна дегенерация.
•    Болест на Алцхаймер.
•    Болест на Паркинсон.
•    Множествена склероза.
•    Хроничен алкохолизъм.
•    Левкемия.

Други причини могат да бъдат:
•    Лекарства – някои лекарства, които се използват за лечение например на сърдечни проблеми, високо кръвно налягане, инфекции, нервни нарушения или психологически проблеми, могат да афектират цветното зрение.
•    Напредване на възрастта – способността да се различават цветовете може да намалее с възрастта.
•    Въздействие на химически вещества – при контакт с определени химически вещества способността за възприемане на цветовете може да отслабне.

В по-голямата част от случаите на далтонизъм причината е генетиката. Когато той е наследствен, обикновено съществува през целия живот на човека, но не води до влошаване на зрението или слепота.

Как се диагностицира далтонизмът?

Далтонизмът може да бъде определен чрез обстоен очен преглед. Тестът включва използване на серия от специално създадени картини, съставени от много цветни точки, съдържащи скрити цифри и вградени фигури, които могат да се видят само от хора с ненарушено цветно зрение.
•    Псевдоизохроматичен тест - Пациентът трябва да потърси цифрите сред множеството цветни точки, което помага да се определи способността за разграничаване на червения, синия и зеления цвят. Хората с нормално цветоусещане ще разграничат цифрата на близкия по цвят фон, но тези с далтонизъм няма да могат. Този тест позволява да се определи дали е налице далтонизъм и какъв е типът. Но за определяне на точната степен може да са необходими допълнителни текстове.

Възможно е човек да има слаба способност за разграничаване на цветовете и да не знае за наличието на това състояние. Доста често хората с червено-зелени цветови затруднения не са наясно с проблема си, тъй като те са се научили да виждат „правилно” цвета. Например листата на дърветата са зелени и те наричат цвета, който виждат зелен. Възможно е и родителите да не предполагат какво е състоянието на децата си, докато не се случи някоя объркваща ситуация.

Ранното констатиране на далтонизма е изключително важно, тъй като много учебни материали изискват предимно способност за разграничаване на цветовете. Затова се препоръчва обстоен очен преглед преди още детето да започне училище.

Как се лекува далтонизмът?

За наследствения далтонизъм няма лечение. Но ако причината е някаква болест или очно нараняване, лекуването на тези състояния може да подобри разпознаването на цветовете.
Носенето на специално оцветени очила или използването на контактна леща, оцветена в червено, само на едното око може да увеличи способността за диференциране на цветовете, макар нищо да не е в състояние да доведе до абсолютно нормално цветно възприятие.
Повечето далтонисти компенсират неспособността си за разграничаване на цветовете, като използват някакви цветови знаци и детайли, които не са разбираеми за хората с нормално цветово възприятие.

Съществуват някои начини, с които да се справяте с  неспособността да се разграничават цветовете, като:
•    Организиране и поставяне на етикети върху дрехи, мебели и други цветни предмети (с помощ от семейството или приятели) за по-лесно разпознаване.
•    Да помните реда на предметите, а не цветовете им, като това може да увеличи шанса от правилното им идентифициране. Например най-горната светлина на светофара е червена, средната е жълта, а най-долната – зелена.

Макар неспособността за възприемане на цветовете да е разстойваща и ограничаваща някои занимания в ежедневието, в повечето случаи не е заплаха за зрението и може да се адаптира към Вашия начин на живот с течение на времето, с търпение и тренировки.