2011
12.15

Какви са признаците на зрителната умора?

Замъгленото зрение, паренето, усещането за "песъчинки" и болка в очите, главоболието в края на деня – това са някои от признаците на зрителната умора, предизвикани от продължителната работа на окото на близко и средно разстояние.

 

Защо сме засегнати от умора? Какви са източниците на това явление?

Визуалната умора се дължи главно на начина ни на живот: стрес, замърсяване на околната среда, работа с компютър, телевизор, видео игри и други. Essilor Anti-Fatigue® помага да се възстанови визуалният комфорт, далеч от симптомите на зрителната умора.


За кого са предназначени  Essilor Anti-Fatigue®


Essilor Anti-Fatigue® лещи са предназначени за активното население на възраст 20г.-45г., хора които се оплакват от системна зрителна умора, дори и да нямат нужда от диоптрична корекция, а усещат уморат и дискомфорт в очите си в края на деня.

 

Вече имам коригиращи лещи и страдам от зрителна умора, нуждая ли се от още един чифт очила? 

 

Ако вече имате коригиращи лещи, независимо дали сте късогледи, далекогледи или имате нужда само от астигматична корекция, Essilor Anti-Fatigue® може да заменят вашите досегашни лещи.

 

 

 

 

2011
12.09

 

Eye-1

Човешкото око представлява сферообразно тяло – очна ябълка, изградено от няколко слоя и разположено в очната кухина. Чрез система от мускули то може да се движи във всички посоки.

Външната обвивка на окото се нарича склера. Тя е белезникава на цвят, твърда е и служи за запазване на сферичната му форма. В предната част склерата преминава в роговица (корнея) – прозрачна и по-изпъкнала в сравнение с останалата част от очната ябълка.

През роговицата се вижда ирисът, в средата на който има отвор, наречен зеница. Тя има функцията на диафрагма и чрез свиване и отваряне регулира проникването на светлина в окото.

Пространството между роговицата и ириса се нарича предна очна камера, изпълнена с напълно прозрачна течност, наречена камерна вода. В средата окото е запълнено от т.нар. стъкловидно тяло. Между ириса и стъкловидното тяло е разположена очната леща (кристалинна леща), която се крепи от специални окачващи връзки. Формата на очната леща е много близка до обикновена стъклена леща. При фокусиране на окото на различна далечина на гледане тя променя изпъкналостта си, като по този начин променя и оптичната си сила. С увеличение на възрастта лещата се втвърдява и губи способността си да променя формата си.

Вътрешният слой на окото се образува от ретината. Тя представлява розова мрежеста тъкан (това е и причината за т.нар. "червени очи" при някои снимки – свелината на светкавицата се отразява в дъното на очите, т.е. в ретината). Ретината се състои от милиони фоточувствителни рецептори. При стимулирането на рецепторите със светлина се създават нарвни импулси, който по зрителния нерв се изпращат до главния мозък и създават в него зрителни усещания. Тези клетки се делят на пръчици (около 130 милиона) и колбички (или конусчета, около 7 милиона).

Срещу зеницата се намира централната ямичка на окото – в средата на т.нар. жълто петно, което е място на най-голяма концентрация на колбички. Това е мястото на най-добро директно виждане. Размерите му са около 2 х 0.9 mm. Извън това петно колбичките намаляват, а се увеличават пръчиците. Те са по-чувствителни към светлината, но по-нечувствителни по отношение на цветовете. С тях гледаме през нощта, а с колбичките през деня. Пръчиците осъществяват и т.нар. периферно зрение – поради постоянната им активност колбичките в жълтото петно са "заслепени", а и по-малко светочувствителни и не виждат по-слабите обекти. Периферното зрение се използва много често при наблюдения с телескоп или при гледане с невъоръжено око.

От тези нервни клетки излизат зрителни влакна, които се събират в зрителния нерв, водещ към мозъка. Точно на това място се намира т.нар. сляпо петно – място нечувствително към светлината поради отсъствието на нервни клетки.

Роговицата, очната леща и камерната вода образуват оптичната система на окото. Чрез нея наблюдавания обект се проектира върху ретината. Светлинните лъчи преминват през корнеята, като основното пречупване на светлината става на границата въздух-орнея, тъй като там най-силно се изменя показателят на пречупване. Пречупването от всички гранични повърхностти вътре в окото е по-слабо, те разделят среди с близки по стойност показатели на пречупване. Попадналата в окото светлина се фокусира от системата конея-кристална леща, като образите от предметите са действителни, умалени, обърнати върху ретина, която играе ролята на екран.

Съгласуването на обърнатия образ с действителното положение на предмета е отговорен мозакът. Това съгласуване се постига в първите седмици на живота от живота на детето.

2011
12.09

 

За да виждаме ясно даден предмет, той трябва да се фокусира от окото, т.е. оптическият му образ трябва да попадне върху ретината. Ако кристалинната леща беше твърда, окото би фокусирала само предметите, разположени на някакво точно определено разтояние пред него.

Inversion_01

Формата и фокусноторазтояние на кристалинната леща обаче могат да се изменят, което дава възможност на окото да фокусира както близки , така и отдалечени предмети. При гледане в далечината лещата изтънява, а при близко гледане тя се удебелява и увеличава оптичната си сила. Този процес се нарича акомодация.

 

С нарастване на възрастта на човек намалява способността за акомодация на очите. Очната леща става по-малко еластична и ясното виждане става по-трудно или невъзможно. Когато при покой очната леща е по-тънка и с по-слаба оптична сила фокусирането на отдалечен обект не става върху ретината, пред нея, защото лъчите се пречупват твърде силно от очния мускул. В този случай говорим за късогледство. За корегиране на този недостатък се налага изкуствено да се достигне нормалната оптична сила на окото, т.е. да се коригира с разсейвателна леща (вдлъбната), тогава недействителният образ на безкрайно отдалечен прадмет се получава във фокуса на лещата. По този начин все едно разсейвателната леща все едно пренася предмета от безкрайност в далечната точка (най-отдалеченият предмет, който окото може да фокусира), откъдето той ясно може да се види, защото образът му попада върху ретината.

Далекогледство е дефект на окото, при който не се виждат ясно близки предмети и образът се фокусира зад ретината. То се корегира със събирателни (изпъкнали) лещи. По този начин събирателната леща все едно отдалечава предмета от близката точка за нормалното око в близката точка за далекогледството око, откъдето той ясно се вижда. В зависимост от степента на нарушение на акомодацията на очната леща се носят очила с различна оптична сила – с различен диоптър или контактни лещи. Те се изработват от прозрачна пласмаса и си поставят върху роговицата.