2011
12.09

 

Eye-1

Човешкото око представлява сферообразно тяло – очна ябълка, изградено от няколко слоя и разположено в очната кухина. Чрез система от мускули то може да се движи във всички посоки.

Външната обвивка на окото се нарича склера. Тя е белезникава на цвят, твърда е и служи за запазване на сферичната му форма. В предната част склерата преминава в роговица (корнея) – прозрачна и по-изпъкнала в сравнение с останалата част от очната ябълка.

През роговицата се вижда ирисът, в средата на който има отвор, наречен зеница. Тя има функцията на диафрагма и чрез свиване и отваряне регулира проникването на светлина в окото.

Пространството между роговицата и ириса се нарича предна очна камера, изпълнена с напълно прозрачна течност, наречена камерна вода. В средата окото е запълнено от т.нар. стъкловидно тяло. Между ириса и стъкловидното тяло е разположена очната леща (кристалинна леща), която се крепи от специални окачващи връзки. Формата на очната леща е много близка до обикновена стъклена леща. При фокусиране на окото на различна далечина на гледане тя променя изпъкналостта си, като по този начин променя и оптичната си сила. С увеличение на възрастта лещата се втвърдява и губи способността си да променя формата си.

Вътрешният слой на окото се образува от ретината. Тя представлява розова мрежеста тъкан (това е и причината за т.нар. "червени очи" при някои снимки – свелината на светкавицата се отразява в дъното на очите, т.е. в ретината). Ретината се състои от милиони фоточувствителни рецептори. При стимулирането на рецепторите със светлина се създават нарвни импулси, който по зрителния нерв се изпращат до главния мозък и създават в него зрителни усещания. Тези клетки се делят на пръчици (около 130 милиона) и колбички (или конусчета, около 7 милиона).

Срещу зеницата се намира централната ямичка на окото – в средата на т.нар. жълто петно, което е място на най-голяма концентрация на колбички. Това е мястото на най-добро директно виждане. Размерите му са около 2 х 0.9 mm. Извън това петно колбичките намаляват, а се увеличават пръчиците. Те са по-чувствителни към светлината, но по-нечувствителни по отношение на цветовете. С тях гледаме през нощта, а с колбичките през деня. Пръчиците осъществяват и т.нар. периферно зрение – поради постоянната им активност колбичките в жълтото петно са "заслепени", а и по-малко светочувствителни и не виждат по-слабите обекти. Периферното зрение се използва много често при наблюдения с телескоп или при гледане с невъоръжено око.

От тези нервни клетки излизат зрителни влакна, които се събират в зрителния нерв, водещ към мозъка. Точно на това място се намира т.нар. сляпо петно – място нечувствително към светлината поради отсъствието на нервни клетки.

Роговицата, очната леща и камерната вода образуват оптичната система на окото. Чрез нея наблюдавания обект се проектира върху ретината. Светлинните лъчи преминват през корнеята, като основното пречупване на светлината става на границата въздух-орнея, тъй като там най-силно се изменя показателят на пречупване. Пречупването от всички гранични повърхностти вътре в окото е по-слабо, те разделят среди с близки по стойност показатели на пречупване. Попадналата в окото светлина се фокусира от системата конея-кристална леща, като образите от предметите са действителни, умалени, обърнати върху ретина, която играе ролята на екран.

Съгласуването на обърнатия образ с действителното положение на предмета е отговорен мозакът. Това съгласуване се постига в първите седмици на живота от живота на детето.

No Comment.

Add Your Comment
-->