Далтонизмът е неспособност за разграничаване на нюансите на цветовете, а в по-тежките случаи и самите цветове. Понятието „цветна слепота” също се използва за описване на това зрително състояние, но реално много малко са хората, които напълно не разграничават цветовете.

Повечето хора с намалено цветоусещане разграничават цветовете, но изпитват затруднение при различаване на:
•    Определени нюанси на червено и зелено (по-често срещано)
•    Определени нюанси на синьо и жълто (по-рядко срещано).

Хората, които са пълни далтонисти виждат всичко в черно и бяло или в нюанси на сивото.
В зависимост от причината, степента на далтонизма може и да нараства. Ако е наследствен засяга и двете очи, а ако е причинен от травма или заболяване може да засегне само едното око.

Разпознаването на цветовете се дължи на фоторецепторите върху ретината, наречени колбички. Тези колбички разполагат с чувствителни към светлината пигменти, които ни позволяват да разпознаваме цветовете.

Намират се в макулата (централната част на ретината), като всяка една от тях е чувствителна към червената, зелената или синята светлина.

Разпознаването на тези цветове се основава на дължината на светлинните вълни.
Обикновено пигментите вътре в колбичките регистрират различните цветове и изпращат информацията през очния нерв до мозъка, което позволява да се направи разграничение между безбройните нюанси на цветовете.

Но ако в колбичките липсва един или няколко пигменти, чувствителни към светлината, това причинява неспособност за разпознаване на един или няколко от трите основни цвята, което води до нарушение в цветовото възприятие.

Най-чето срещана форма на нарушено възприятие на цветовете е червено-зелената. Това не означава, че хората с такова нарушение не виждат тези цветове изобщо, а просто ги разграничават по-трудно. Степента на затруднение в точното им определяне зависи от това дали цветовете са тъмни или светли.

Друга срещана форма на нарушено възприятие на цветовете е  синьо-жълтата. Тя е по-рядко срещана и по-тежка форма на загубата на цветно зрение от червено-зелената. Причина за това е, че често нарушението във възприятието за синьо-жълтата гама е комбинирана с червено-зелената.

И в двата случая хората с нарушено цветно зрение виждат неутрална или сива област там, където трябва да наблюдават цветовете от съответната гама.

Причини за нарушено цветно зрение

Обикновено нарушенията в цветоусещането са наследствено състояние, причинено от Х-връзките на рецесивния ген, който се предава от майка на син. Но щети, причинени върху очния нерв или ретината, от заболявания или наранявания, могат да доведат до загуба на способността за възприемане на цветовете. Някои специфични заболявания, които могат да са причина за това са:

•    Диабет.
•    Глаукома.
•    Макулна дегенерация.
•    Болест на Алцхаймер.
•    Болест на Паркинсон.
•    Множествена склероза.
•    Хроничен алкохолизъм.
•    Левкемия.

Други причини могат да бъдат:
•    Лекарства – някои лекарства, които се използват за лечение например на сърдечни проблеми, високо кръвно налягане, инфекции, нервни нарушения или психологически проблеми, могат да афектират цветното зрение.
•    Напредване на възрастта – способността да се различават цветовете може да намалее с възрастта.
•    Въздействие на химически вещества – при контакт с определени химически вещества способността за възприемане на цветовете може да отслабне.

В по-голямата част от случаите на далтонизъм причината е генетиката. Когато той е наследствен, обикновено съществува през целия живот на човека, но не води до влошаване на зрението или слепота.

Как се диагностицира далтонизмът?

Далтонизмът може да бъде определен чрез обстоен очен преглед. Тестът включва използване на серия от специално създадени картини, съставени от много цветни точки, съдържащи скрити цифри и вградени фигури, които могат да се видят само от хора с ненарушено цветно зрение.
•    Псевдоизохроматичен тест - Пациентът трябва да потърси цифрите сред множеството цветни точки, което помага да се определи способността за разграничаване на червения, синия и зеления цвят. Хората с нормално цветоусещане ще разграничат цифрата на близкия по цвят фон, но тези с далтонизъм няма да могат. Този тест позволява да се определи дали е налице далтонизъм и какъв е типът. Но за определяне на точната степен може да са необходими допълнителни текстове.

Възможно е човек да има слаба способност за разграничаване на цветовете и да не знае за наличието на това състояние. Доста често хората с червено-зелени цветови затруднения не са наясно с проблема си, тъй като те са се научили да виждат „правилно” цвета. Например листата на дърветата са зелени и те наричат цвета, който виждат зелен. Възможно е и родителите да не предполагат какво е състоянието на децата си, докато не се случи някоя объркваща ситуация.

Ранното констатиране на далтонизма е изключително важно, тъй като много учебни материали изискват предимно способност за разграничаване на цветовете. Затова се препоръчва обстоен очен преглед преди още детето да започне училище.

Как се лекува далтонизмът?

За наследствения далтонизъм няма лечение. Но ако причината е някаква болест или очно нараняване, лекуването на тези състояния може да подобри разпознаването на цветовете.
Носенето на специално оцветени очила или използването на контактна леща, оцветена в червено, само на едното око може да увеличи способността за диференциране на цветовете, макар нищо да не е в състояние да доведе до абсолютно нормално цветно възприятие.
Повечето далтонисти компенсират неспособността си за разграничаване на цветовете, като използват някакви цветови знаци и детайли, които не са разбираеми за хората с нормално цветово възприятие.

Съществуват някои начини, с които да се справяте с  неспособността да се разграничават цветовете, като:
•    Организиране и поставяне на етикети върху дрехи, мебели и други цветни предмети (с помощ от семейството или приятели) за по-лесно разпознаване.
•    Да помните реда на предметите, а не цветовете им, като това може да увеличи шанса от правилното им идентифициране. Например най-горната светлина на светофара е червена, средната е жълта, а най-долната – зелена.

Макар неспособността за възприемане на цветовете да е разстойваща и ограничаваща някои занимания в ежедневието, в повечето случаи не е заплаха за зрението и може да се адаптира към Вашия начин на живот с течение на времето, с търпение и тренировки.