Далтонизмът е неспособност за разграничаване на нюансите на цветовете, а в по-тежките случаи и самите цветове. Понятието „цветна слепота” също се използва за описване на това зрително състояние, но реално много малко са хората, които напълно не разграничават цветовете.

Повечето хора с намалено цветоусещане разграничават цветовете, но изпитват затруднение при различаване на:
•    Определени нюанси на червено и зелено (по-често срещано)
•    Определени нюанси на синьо и жълто (по-рядко срещано).

Хората, които са пълни далтонисти виждат всичко в черно и бяло или в нюанси на сивото.
В зависимост от причината, степента на далтонизма може и да нараства. Ако е наследствен засяга и двете очи, а ако е причинен от травма или заболяване може да засегне само едното око.

Разпознаването на цветовете се дължи на фоторецепторите върху ретината, наречени колбички. Тези колбички разполагат с чувствителни към светлината пигменти, които ни позволяват да разпознаваме цветовете.

Намират се в макулата (централната част на ретината), като всяка една от тях е чувствителна към червената, зелената или синята светлина.

Разпознаването на тези цветове се основава на дължината на светлинните вълни.
Обикновено пигментите вътре в колбичките регистрират различните цветове и изпращат информацията през очния нерв до мозъка, което позволява да се направи разграничение между безбройните нюанси на цветовете.

Но ако в колбичките липсва един или няколко пигменти, чувствителни към светлината, това причинява неспособност за разпознаване на един или няколко от трите основни цвята, което води до нарушение в цветовото възприятие.

Най-чето срещана форма на нарушено възприятие на цветовете е червено-зелената. Това не означава, че хората с такова нарушение не виждат тези цветове изобщо, а просто ги разграничават по-трудно. Степента на затруднение в точното им определяне зависи от това дали цветовете са тъмни или светли.

Друга срещана форма на нарушено възприятие на цветовете е  синьо-жълтата. Тя е по-рядко срещана и по-тежка форма на загубата на цветно зрение от червено-зелената. Причина за това е, че често нарушението във възприятието за синьо-жълтата гама е комбинирана с червено-зелената.

И в двата случая хората с нарушено цветно зрение виждат неутрална или сива област там, където трябва да наблюдават цветовете от съответната гама.

Причини за нарушено цветно зрение

Обикновено нарушенията в цветоусещането са наследствено състояние, причинено от Х-връзките на рецесивния ген, който се предава от майка на син. Но щети, причинени върху очния нерв или ретината, от заболявания или наранявания, могат да доведат до загуба на способността за възприемане на цветовете. Някои специфични заболявания, които могат да са причина за това са:

•    Диабет.
•    Глаукома.
•    Макулна дегенерация.
•    Болест на Алцхаймер.
•    Болест на Паркинсон.
•    Множествена склероза.
•    Хроничен алкохолизъм.
•    Левкемия.

Други причини могат да бъдат:
•    Лекарства – някои лекарства, които се използват за лечение например на сърдечни проблеми, високо кръвно налягане, инфекции, нервни нарушения или психологически проблеми, могат да афектират цветното зрение.
•    Напредване на възрастта – способността да се различават цветовете може да намалее с възрастта.
•    Въздействие на химически вещества – при контакт с определени химически вещества способността за възприемане на цветовете може да отслабне.

В по-голямата част от случаите на далтонизъм причината е генетиката. Когато той е наследствен, обикновено съществува през целия живот на човека, но не води до влошаване на зрението или слепота.

Как се диагностицира далтонизмът?

Далтонизмът може да бъде определен чрез обстоен очен преглед. Тестът включва използване на серия от специално създадени картини, съставени от много цветни точки, съдържащи скрити цифри и вградени фигури, които могат да се видят само от хора с ненарушено цветно зрение.
•    Псевдоизохроматичен тест - Пациентът трябва да потърси цифрите сред множеството цветни точки, което помага да се определи способността за разграничаване на червения, синия и зеления цвят. Хората с нормално цветоусещане ще разграничат цифрата на близкия по цвят фон, но тези с далтонизъм няма да могат. Този тест позволява да се определи дали е налице далтонизъм и какъв е типът. Но за определяне на точната степен може да са необходими допълнителни текстове.

Възможно е човек да има слаба способност за разграничаване на цветовете и да не знае за наличието на това състояние. Доста често хората с червено-зелени цветови затруднения не са наясно с проблема си, тъй като те са се научили да виждат „правилно” цвета. Например листата на дърветата са зелени и те наричат цвета, който виждат зелен. Възможно е и родителите да не предполагат какво е състоянието на децата си, докато не се случи някоя объркваща ситуация.

Ранното констатиране на далтонизма е изключително важно, тъй като много учебни материали изискват предимно способност за разграничаване на цветовете. Затова се препоръчва обстоен очен преглед преди още детето да започне училище.

Как се лекува далтонизмът?

За наследствения далтонизъм няма лечение. Но ако причината е някаква болест или очно нараняване, лекуването на тези състояния може да подобри разпознаването на цветовете.
Носенето на специално оцветени очила или използването на контактна леща, оцветена в червено, само на едното око може да увеличи способността за диференциране на цветовете, макар нищо да не е в състояние да доведе до абсолютно нормално цветно възприятие.
Повечето далтонисти компенсират неспособността си за разграничаване на цветовете, като използват някакви цветови знаци и детайли, които не са разбираеми за хората с нормално цветово възприятие.

Съществуват някои начини, с които да се справяте с  неспособността да се разграничават цветовете, като:
•    Организиране и поставяне на етикети върху дрехи, мебели и други цветни предмети (с помощ от семейството или приятели) за по-лесно разпознаване.
•    Да помните реда на предметите, а не цветовете им, като това може да увеличи шанса от правилното им идентифициране. Например най-горната светлина на светофара е червена, средната е жълта, а най-долната – зелена.

Макар неспособността за възприемане на цветовете да е разстойваща и ограничаваща някои занимания в ежедневието, в повечето случаи не е заплаха за зрението и може да се адаптира към Вашия начин на живот с течение на времето, с търпение и тренировки.

Устройство на зрението при възрастните хора от 19 до 40 години

Повечето възрастни от 19 до 40 години се радват на добро очно здраве и зрение. Най-често срещаните очни и зрителни проблеми при хората от този възрастов диапазон са причинени от зрителен стрес или очни наранявания. Чрез спазване на някои препоръки за поддържане на здравословен начин на живот и предпазване на очите от стрес и наранявания можете да избегнете много от тези проблеми.

Доброто зрение е важно за следване в университет, за стартиране на кариера, дори за грижите за семейството. Ако спазвате следващите съвети, може да се радвате на добро очно здраве:

• Здравословно хранене – да се стремим към здравословни диети, редовно хранене, менюто да бъде богато на плодове и зеленчуци и храни-антиоксиданти, които най-често са листни зелени зеленчуци и риба.

• Не пушете – пушенето излага очите ви на високо ниво на вредни вещества, увеличава риска от развитие на макулна дегенерация свързана с възрастта и катаракта.

• Редовни занимания със спорт – те подобряват кръвообращението, увеличават нивото на кислород в очите и спомагат за освобождаване от токсините.

• Използвайте слънчеви очила – те предпазват вашите очи от вредните ултравиолетови лъчи. Изберете слънчеви очила с филтри, които абсорбират UVA и UVB лъчи (380 nm), внимавайте за произхода на очилата, както и за сертификати за качеството им.

• Посещавайте периодично консултации с очен лекар – въпреки постоянството в зрителната острота (доброто зрение) в тази възрастова група, може да се развият някои зрителни проблеми без явни признаци и симптоми. Необходимият минимум за консултация с очен лекар при възрастова група от 19 до 40 години е един преглед в период от две години. Ако има случаи във вашето родословие на очни заболявания, диабет, високо кръвно налягане или предишни очни проблеми вашият лекар или оптометрист може да препоръча по-чести консултации. Навременното констатиране и лечение на очните и зрителните проблеми може да спомогне за запазване на добро зрение през останалата част от живота.

Как да се справим със зрителния стрес в училище или на работното място?

Преумората на очите е често срещано явление в съвременния динамичен начин на живот. Учебният процес или работният график в офиса определят интензивно натоварване на очите при специфични обстоятелства като работа на бюро, четене, продължително взиране в компютър или учебна дъска. Слабо проектираната учебна или работна среда с елементи като неправилно осветление, неудобно място за стоеж по време на работа, неправилна позиция на тялото и ъгъл на гледане, както и несъобразена дистанция за четене и работа на близко разстояние са причина за поява на преумора и зрителен стрес. Когато денят е дълъг и натоварен се появява замъглено зрение, главоболие, умора и дискомфорт в очите.

Симптоми на умора в очите:

• Възпалени очи.
• Усещане за сърбеж и парене в очите.
• Чувствителност към светлина.
• Сухи или влажни очи.
• Главоболия.
• Затруднено фокусиране.

Следват някои правила за намаляване на умората най-вече при работа с компютър:

• Подходящи корекции на работното място – Позицията на върха на монитора трябва да бъде по-ниска от нивото на очите, защото най-естествена директория на погледа при работа с компютър е леко надолу. Това ще намали напрежението в очите и врата. Ако набирате текст на компютър, който следите от хартиен носител, ползвайте еднакво ниво на следене и набиране по време на работа. Ползвайте подходяща яркост и контраст на монитора. Избягвайте отблясъците на монитора чрез приспособяване на пердета или щори спрямо прозорците в помещението или използвайте филтри за редуциране на отблясъците върху монитора.

• Подходящо осветление – Обърнете внимание на осветлението в интериора на работното място. Ако горното осветление е агресивно и по-ярко от необходимото го регулирайте с изгасяне на част от наличните осветителни тела. Използвайте дифузно (разсеяно) осветление по време на работа.

• Паузи за почивка – По време на деня дайте шанс на очите си да починат. Отделете по няколко минути от всеки работен час да гледате встрани от монитора и дайте време за адаптация на очите към използваната дистанция. Обмислете варианти за изправяне, разхождане наоколо или изпълнение на задачи повод за почивка от продължително фокусиране на близко разстояние. Мигайте често за да създадете усещане за свежест и липса на умора във вашите очи, допълвайте това с използването на лубрикант – разтвор компенсиращ слъзния филм.

• Правилна позиция – Когато седите на вашето бюро се уверете, че сте стъпили с цяло стъпало на пода. Ползвайте стол, който със своята ортопедично съобразена облегалка създава комфорт и защита на вашия гръб. Когато работите на компютър краката ви трябва да сключват ъгъл от 90 градуса в колената, а ръцете трябва да имат лек и естествен допир до клавиатурата.

Осигуряване на безопасност на очите по време на работа и в бита

Статистическите проучвания алармират за по-висок процент инциденти, излагащи на риск очното здраве в бита на човека, отколкото на работното място. Причина за това много често е битовата химия, безотговорното боравене в лесно запалими взривоопасни материали, особено в период на празници.
Всяко нараняване на окото е потенциал за намаляване на зрението и дори слепота. Необходимо е тези рискови фактори, част от нашето ежедневие, да бъдат сведени до минимум с необходимите предпазни мерки.

На работа
Нараняванията в очите при хора, които работят във фабрики, лаборатории, ферми и строителни обекти са причинени най-често от химични изгаряния, попаднали чужди обекти /частици/ в окото. Уязвим от надраскване или разкъсване е предният очен сегмент – роговицата, всяко нараняване е особено болезнено, като повод за това е съсредоточаването на нервни окончания в тази част от окото.                                             Рискови фактори са:
• Пръски от химикали, масла и др.
• Изгаряния от пара.
• Ултравиолетови и инфрачервени радиационни лъчения, летящи дървени и метални частици.
Уверете се, че екипировката и протекторите, които ползвате са с достатъчно ниво на защита, съобразено с условията на вашия труд.

Вкъщи
Обръщайте внимание и изчитайте докрай етикетите и инструкциите за безопасност на материалите и химикалите, които използвате, по време на заниманията в дома. Съобръзете във вашия арсенал подходящи маски, ръкавици и облекло като основно предпазно средство при:
• Почистване с препарати.
• Рязане на дърво.
• Използване на всякакви електически и моторни инстументи и резачки.

При спорт
Рисков фактор са контактните спортове. Не случайно от професионалистите се използва специфична екипировка. Необходимо е да не се подценява използването на предпазни шлемове и очила, особено при екстремни спортове.

Защита на очите от слънцето
Продължителното излагане на вредните ултравиолетови лъчения от слънчевата светлина могат да увредят както кожата, така и повърхността на окото, увеличават риска от катаракта и рак. UV лъчите като част от светлината имат потенциала да увреждат ретината, което може да доведе до загуба на зрението. Вредите на UV лъчите се акумулират в окото затова никога не е късно да започнете да се предпазвате от тях.
Препоръки:
• Носете шапки с широка периферия, защото това блокира половината от UV лъчите, които могат да преминат в периферията на слънчевите очила.
• Носете слънчеви очила при всяко излагане на UV лъчи дори в облачни дни или зимни месеци.
• Търсете качествени слънчеви очила с пълна защита. Те трябва да могат да блокират от 99 до 100% от UVA и UVB лъчите и да имат затъмнение от 75 до 90%.  

Децата се нуждаят от много способности за да успеят в училище - доброто зрение е ключова способност.

Установено е, че около 80% от знанията на децата са придобити чрез техните очи. Четенето, писането, работата с дъска и тебешир и компютърните умения са сред визуалните задачи, пред които децата са изправени всекидневно. Децата използват очите си постоянно – както в класната стая, така и по време на игра. Когато зрението не функционира правилно, обучението и спортните занимания могат да пострадат.
Годините в училище са много важен период в живота на всяко дете. Всички родители желаят децата им да се справят отлично с училищните занимания и правят всичко, което е по силите им за да осигурят най-добрите образователни възможности.

Но много често един много важен образователен инструмент бива пренебрегнат – детското зрение.

Когато децата имат напредък в училище, те се изправят пред нарастващите изисквания към тяхната зрителна способност. Шрифтът в учебниците започва да се смалява, а количеството отделено време за четене и учене значително нараства. Увеличаващите се задачи в класната стая и домашните работи определят значителните изисквания към детските очи. За съжаление визуалните способности на някои ученици не им позволяват да се справят с поставените задачи. Когато определено визуално умение не е, или е слабо развито, ученето става трудно и причинява стрес, като децата обикновено:

• Избягват колкото се може повече занимания като четене и други, изискващи близка дистанция.
• Опитват се да се справят с поставените задачи, но нивото им на разбиране и ефективността е понижено.
• Чувстват дискомфорт, замъглен образ и предпочитат близка дистанция на гледане.
Някои деца, които имат затруднено изучаване в училище изразяват специфично поведение на хиперактивност или необуснована пасивност. Това може да бъде резултат от скрити зрителни проблеми.
Редовната грижа за очите и зрението е важна в училищната възраст, защото в нея зрението може често да се променя. Най-често срещаният  зрителен проблем е късогледството или миопията. Въпреки това някои деца са с други форми на рефрактивни отклонения като далекогледство и астигматизъм. Съществуването на проблеми в проследяването с поглед, фокусирането и координацията на очите могат да затруднят учението и спортните занимания.

Въпреки че очилата и контактните лещи осигуряват прецизна корекция при много зрителни проблеми, в някои от случаите се налага специфично лечение или терапия.

Зрителни умения, необходими за училищен успех

Това да виждаме добре с пълна зрителна острота не определя максимална ефективност в заучаване на училищния материал. Важно е да разбираме и отговаряме на това, което виждаме. Основни зрителни умения са способност за фокусиране върху наблюдаваните предмети и движение на очите в синхрон. В допълнение към това са:
• Разпознаване – способността да се определят разликите между огледалните образи (като буквите b и d).
• Разбиране – способността да визуализираме това, което четем.
• Запаметяване – способността да извикваме образи и детайли от нашето съзнание, изградени чрез четене в предходен период.

Всяко дете има нужда от следните зрителни способности за ефективно четене и учене:

• Зрителна острота – способността да виждаме на далечна, средна и близка дистанция.
• Фокусиране – способността да наблюдаваме обектите прецизно на различни разстояния, които се редуват периодично.
• Проследяване – способността да запазим вниманието върху предмет, който сменя своята позиция.
• Синхрон в движението на очите.
• Координация око-ръка.
• Зрително възприятие – способността да подреждаме букви, думи и идеи в нашето съзнание, което се изразява в запомняне и разбиране на това, което четем или наблюдаваме.

Ако някои от тези визуални способности не функционират правилно или са заключени в нашето съзнание, на детето се налага по-интензивно натоварване. Последствия от това могат да бъдат: главоболие, замъглено зрение и други сходни проблеми.

Признаци на очни и зрителни проблеми

Детето не винаги може да каже, че има зрителни проблеми, защото то самото може да мисли, че вижда като всички останали.

Признаци, които магат да индикират евентуални зрителни проблеми са:

• Често търкане на очите и мигане.
• Прекалено приближаване до лицето на мателиали за четене или други неща, които се наблюдават.
• Избягване на четене или други дейности на близка дистанция.
• Чести главоболия.
• Затваряне на едното око.
• Накланяне на главата на една страна.
• Завъртане на окото на вътре или навън.
• Виждане на двойни образи.
• Загуба на ориентация по време на четене.
• Трудност при запомнянето на това, което е прочетено.

Кога е необходим очен преглед?

За съжаление често родителите и учителите се заблуждават, че ако детето се справи с училищното табло, значи няма очни проблеми. Но много от училищните прегледи тестват само зрителната острота за дистанция (дали има късогледство или далекогледство). Дете, което вижда на 100% също може да има зрителни проблеми. В действителност зрителните умения, необходими за успешно четене и учене, са доста по-сложни.
Дори ако детето мине успешно прегледа с таблото, то трябва да получи цялостен (задълбочен) оптометричен преглед ако:

• Се появят някои от изброените по-горе проблеми.
• Не се развиват достатъчно спрямо потенциала си.
• Развиват се на минимално ниво, като се налага да използват значително повече време и усилия за това.

Промени в зрението могат да възникнат без детето или вие да забележите. Затова е препоръчително децата да минават очни прегледи поне веднъж на две години – по-често ако съществуват рискови фактори или специфични проблеми или ако така е препоръчал вашият очен лекар. Колкото по-рано се открие и третира проблемът, толкова по-успешно ще е лечението. Ако е необходимо докторът ще предпише лечение, контакти лещи или очила за да се коригират очните проблеми.

Зрението по време на спорт и защитата на очите

Игрите на открито и спортът са забавна и важна част от живота на повечето деца. Зрението определя това как се справя детето без значение дали играе в задния двор или в училищния отбор.

Специфичните визуални умения при спорт са:
• Ясно зрение.
• Добро дълбочинно възприятие.
• Широко зрително поле.
• Ефективна координация око-ръка.

Дете, което има последователни затруднения в определено спортно занимание може да има зрителни проблеми. При наличие на неадекватни зрителни способности детето ще продължава да се представя зле. Коригирането на зрението чрез очила, контактни лещи или програма от упражнения, наречени очна терапия (лечение) може да развие зрителните способности и в последствие да се подобри представянето в спортните занимания.
Защитата на очите трябва да е изключително важен елемент при всички спортуващи ученици особено при по-рисковите спортове. Хиляди деца страдат от наранявания на очите по време на спорт всяка година, като повечето от тях е възможно да бъдат избегнати чрез използването на подходящи предпазни очила. Ето защо е важно всички деца да носят подходящи предпазни очила по време на спортуване. Защитни очила трябва да се носят и при други рискови дейности като косене и оформяне на тревни площи.
Редовно предписаните диоптрични очила или контактни лещи не са заместители на подходящите и добре оборудвани защитни очила. Спортистите имат нужда от спортни очила, които са съобразени с това да предпазват очите докато се практикува определеният спорт. Вашият лекар или оптометрист може да препоръча подходящи очила за спортуване, които да осигурят необходимото ниво на защита.

Важно е всички деца да предпазват очите си от увреждания, които могат да бъдат причинени от ултравиолетовата радиация в слънчевата светлина. Слънчевите очила са необходими за защита на открито, а някои специфични спортни модели дори могат да подобрят представянето в спортните занимания.

 Съществуват много начини да помогнете за доброто развитие в зрението на Вашето дете по време на игра. Въпреки Вашето старание и внимание, понякога се наблюдават проблеми в някои от етапите на зрително развитие. Затова контролните прегледи на възраст от 3 до 5 години са изключително важни. Периодът, в който могат да бъдат повлияни най-ефикасно тези проблеми, е до края на предучилищната възраст.
Това са някои неща, които могат да бъдат направени в къщи за правилното зрително развитие в предучилищна възраст:

• Упражнения по хвърляне и хващане на топка.
• Когато четете на глас на Вашето дете, давайте възможност да следи текста заедно с Вас.
• Подходящо занимание за децата е рисуването с пръсти.
• Стимулирайте координацията ръка-око чрез сглобяването на кубчета и подреждането на пъзели.
• Играйте с игри, развиващи паметта.
• Поощрявайте заниманията с апликации.
• Осигурете време за игри навън като – каране на колело, игра с топка и др.

 

от 2 до 5 години

Всяко едно изживяване в тази възраст е възможност за растеж и развитие. Децата на тази възраст използват зрението като водач към възможността да изучават. От две до пет годишна възраст те усъвършенстват зрителните способности, които са придобили като бебета.

Занимания като сглобяване на кубчета, търкаляне на топки, рисуване, оцветяване, изрязване спомагат за подобряването на важни зрителни способности. Умението на децата в тази възраст да се справят със задачи, които да ги подготвят за училищните занимания, зависи от зрението. Развиват зрително-ориентираната координация око-ръка-тяло, добра опорно-двигателна система и визуално възприятие, необходими за усвояването на четене и писане.

Децата в предучилищна възраст обичат да рисуват и да разглеждат картинки. Четенето на приказки на децата от тази възраст е особено важно за развиване на тяхното въображение, като по този начин те пресъздават историята в тяхното съзнание.

Това е период от време, в което родителите трябва да са изключително наблюдателни за евентуална поява на кривогледство или мързеливо око. Тези състояния се развиват най-често на тази възраст. Кривогледството е състояние, при което едното или и двете очи са придърпани навътре или навън от очния мускул.  Амблиопията, по-известна като мързеливо око, означава липса на ясно зрение в едното око, което не може да бъде напълно коригирано с очила. Мързеливото око често е резултат от кривогледство, но може да се получи и без забележими признаци. Родителите трябва да наблюдават децата за евентуални индикации за забавяния в развитието, които могат да бъдат сигнализирани чрез съществуващи зрителни проблеми. Такива могат да бъдат затрудняването при разпознаване на цветове, форми, букви и цифри.

Годините от предучилищната възраст са период, през който зрителните способности, необходими в училище и в последствие през целия живот, търпи развитие. Правилното стимулиране на зрителното развитие през различните етапи може да осигури едно добро „умствено стартиране” на детето в училище.

Признаци за възможни очни или зрителни проблеми

Около 10% от децата в предучилищна възраст имат проблеми с очите или зрението. Трудно е за установяване и разбиране като проблем, тъй като те нямат оплаквания от своето зрение.

Родителите трябва да наблюдават за признаци, индикиращи евентуални зрителни проблеми, включващи:

• Прекалено близка дистанция при гледане на телевизия или книжка.
• Кривогледство.
• Необичаен наклон на главата.
• Често търкане на очите.
• Въртене на окото навътре или навън.
• Чувствителност към светлината.
• Затруднение в координацията око-ръка-тяло при игра с топка или каране на колело.
• Нежелание за игра с цветове, пъзели и детайли.

Ако забележите някои от изброените признаци е необходимо да се обърнете към офталмолог.

1. Необходимо е да отделите един час време в първата половина от деня /като най-подходящ за преглед/.

2. С необходимото внимание подгответе в предварителен разговор Вашето дете за предстоящия преглед и поощрете задаването на въпроси.

3. На подходящ разбираем език за детето да бъдат представени детайлите от прегледа, например знаците от таблото често се възприемат от децата като част от пъзел, а инстументите като фенерчета.

 за развитие на зрението при децата – от 0 до 24 месеца

От пет до осем месеца

Бебетата се учат да виждат така, както се учат да вървят и говорят. Те не се раждат с пълни визуални способности, от които се нуждаят през живота си. Трябва да се научат да фокусират зрението си, да движат очите си заедно и точно. Освен това етап от тяхното развитие е да усвоят предаването на визуалната информация към мозъка, за да могат да разбират света около тях.

Здравите очи и доброто зрение играят определяща роля за това как бебетата и децата се учат да виждат. Проблемите с очите и зрението при бебетата могат да причинят забавено развитие. Важно е проблемите с очното здраве да бъдат установявани навреме, за да има правилно развитие на визуалните способности на бебетата.

 Родителите играят важна роля в развитието на децата и тяхното зрение.

 Съвети:

Да се следи за възможни проблеми на зрението в ранна детска възраст.

• Подходящ момент за първа консултация с офталмолог е шест месеца след раждането.

• Отговорност на родителите е да ангажират децата в подходящи за възрастта им игри и занимания, провокиращи развитието на зрителната способност. 
  

 Етапи в развитието на бебешкото зрение

   При раждането бебетата не могат да виждат толкова добре, колкото по-големите деца или възрастните. Техните очи и визуална система не са напълно развити. Значително подобрение в зрението се появява през първите няколко месеца. Важно е да се знае, че има индивидуалност в развитието на всяко дете и тези етапи от изграждането на зрение са с различна продължителност.

 От раждането до четвъртия месец

• В началото бебешкото зрение трябва да бъде стимулирано с предмети, които имат висок контраст на цветовете и са на дистанция 20 – 25 см.  За тях е трудно да разграничат с поглед две мишени, обект на тяхното внимание.

• През първите месеци очите започват да работят заедно. Това е период на изключително динамично подобрение на зрението при децата. Координацията око-ръка се заражда когато бебетата започнат да проследяват движещи се обекти и се опитват да ги докоснат. Около осем седмици след раждането бебетата започват да фокусират много по-лесно зрението си върху лицата на родителите.

• През първите два месеца от живота на бебето, се наблюдава липса на концентрация в погледа и движението на очите. Приема се за нормално инцидентно кръстосване на погледа в този ранен период. Но ако това се случва често е повод за консултация с офталмолог.

• Бебетата на тримесечна възраст следят движещи се обекти и изразяват стремеж към играчки и предмети, близки до тях.

 От пет до осем месеца

• През тези месеци контролът на движението на очите и координационните умения очи-тяло продължават да се подобряват.

• Дълбочината на възприятието, изразено в способността да се определя разстоянието на един обект спрямо друг, се придобива след раждането. До петия месец очите не работят биноколярно и това е изразено в липсата на 3-D образ на обектите, които виждат.

• Бебетата започват да възприемат цветовете на пет месечна възраст.

• На около осем месечна възраст се забелязва присъствието на координацията око-ръка-крак-тяло в поведението на децата, изразена в пълзене.

•  На около девет месечна възраст бебетата започват да се повдигат и заемат по-изправена позиция. На десет месечна възраст те могат да хващат предмети в техния периметър. 

• На дванадесет месечна възраст повечето бебета пълзят и се опитват да прохождат. През този период родителите трябва да бъдат съсредоточени в по-голяма помощ при пълзенето за да може да се стимулира интензивно координацията око-ръка.

• Бебетата вече могат да определят по-точно разстоянията между предметите.

  От една до две години

•  На две годишна възраст координацията око-ръка и възприемането на перспективата в пространството трябва да бъдат установени.

• При децата на тази възраст вниманието е насочено към откриване и изучаване на заобикалящия ги свят чрез наблюдаване и слушане. Те вече са способни да разграничават картинки в книжките и да драскат с пастели или моливи.

Признаци за възможни очни или зрителни проблеми

Наличието на такива проблеми са рядкост, но е редно родителите да проявяват нужното внимание към следните възможни признаци:

1. Извънредно сълзене – това може да индикира проблем в слъзните каналчета.
2. Зачервени и чувствителни клепачи – това може да е сигнал за очна инфекция.
3. Постоянно въртене на очите – това е сигнал за проблеми с контрола на очните мускули.
4. Прекомерна чувствителност към светлина – може да индикира повишено очно налягане.

Необходимо е да бъдат осъществявани редовни контролни прегледи от педиатър офталмолог.