Далтонизмът е неспособност за разграничаване на нюансите на цветовете, а в по-тежките случаи и самите цветове. Понятието „цветна слепота” също се използва за описване на това зрително състояние, но реално много малко са хората, които напълно не разграничават цветовете.

Повечето хора с намалено цветоусещане разграничават цветовете, но изпитват затруднение при различаване на:
•    Определени нюанси на червено и зелено (по-често срещано)
•    Определени нюанси на синьо и жълто (по-рядко срещано).

Хората, които са пълни далтонисти виждат всичко в черно и бяло или в нюанси на сивото.
В зависимост от причината, степента на далтонизма може и да нараства. Ако е наследствен засяга и двете очи, а ако е причинен от травма или заболяване може да засегне само едното око.

Разпознаването на цветовете се дължи на фоторецепторите върху ретината, наречени колбички. Тези колбички разполагат с чувствителни към светлината пигменти, които ни позволяват да разпознаваме цветовете.

Намират се в макулата (централната част на ретината), като всяка една от тях е чувствителна към червената, зелената или синята светлина.

Разпознаването на тези цветове се основава на дължината на светлинните вълни.
Обикновено пигментите вътре в колбичките регистрират различните цветове и изпращат информацията през очния нерв до мозъка, което позволява да се направи разграничение между безбройните нюанси на цветовете.

Но ако в колбичките липсва един или няколко пигменти, чувствителни към светлината, това причинява неспособност за разпознаване на един или няколко от трите основни цвята, което води до нарушение в цветовото възприятие.

Най-чето срещана форма на нарушено възприятие на цветовете е червено-зелената. Това не означава, че хората с такова нарушение не виждат тези цветове изобщо, а просто ги разграничават по-трудно. Степента на затруднение в точното им определяне зависи от това дали цветовете са тъмни или светли.

Друга срещана форма на нарушено възприятие на цветовете е  синьо-жълтата. Тя е по-рядко срещана и по-тежка форма на загубата на цветно зрение от червено-зелената. Причина за това е, че често нарушението във възприятието за синьо-жълтата гама е комбинирана с червено-зелената.

И в двата случая хората с нарушено цветно зрение виждат неутрална или сива област там, където трябва да наблюдават цветовете от съответната гама.

Причини за нарушено цветно зрение

Обикновено нарушенията в цветоусещането са наследствено състояние, причинено от Х-връзките на рецесивния ген, който се предава от майка на син. Но щети, причинени върху очния нерв или ретината, от заболявания или наранявания, могат да доведат до загуба на способността за възприемане на цветовете. Някои специфични заболявания, които могат да са причина за това са:

•    Диабет.
•    Глаукома.
•    Макулна дегенерация.
•    Болест на Алцхаймер.
•    Болест на Паркинсон.
•    Множествена склероза.
•    Хроничен алкохолизъм.
•    Левкемия.

Други причини могат да бъдат:
•    Лекарства – някои лекарства, които се използват за лечение например на сърдечни проблеми, високо кръвно налягане, инфекции, нервни нарушения или психологически проблеми, могат да афектират цветното зрение.
•    Напредване на възрастта – способността да се различават цветовете може да намалее с възрастта.
•    Въздействие на химически вещества – при контакт с определени химически вещества способността за възприемане на цветовете може да отслабне.

В по-голямата част от случаите на далтонизъм причината е генетиката. Когато той е наследствен, обикновено съществува през целия живот на човека, но не води до влошаване на зрението или слепота.

Как се диагностицира далтонизмът?

Далтонизмът може да бъде определен чрез обстоен очен преглед. Тестът включва използване на серия от специално създадени картини, съставени от много цветни точки, съдържащи скрити цифри и вградени фигури, които могат да се видят само от хора с ненарушено цветно зрение.
•    Псевдоизохроматичен тест - Пациентът трябва да потърси цифрите сред множеството цветни точки, което помага да се определи способността за разграничаване на червения, синия и зеления цвят. Хората с нормално цветоусещане ще разграничат цифрата на близкия по цвят фон, но тези с далтонизъм няма да могат. Този тест позволява да се определи дали е налице далтонизъм и какъв е типът. Но за определяне на точната степен може да са необходими допълнителни текстове.

Възможно е човек да има слаба способност за разграничаване на цветовете и да не знае за наличието на това състояние. Доста често хората с червено-зелени цветови затруднения не са наясно с проблема си, тъй като те са се научили да виждат „правилно” цвета. Например листата на дърветата са зелени и те наричат цвета, който виждат зелен. Възможно е и родителите да не предполагат какво е състоянието на децата си, докато не се случи някоя объркваща ситуация.

Ранното констатиране на далтонизма е изключително важно, тъй като много учебни материали изискват предимно способност за разграничаване на цветовете. Затова се препоръчва обстоен очен преглед преди още детето да започне училище.

Как се лекува далтонизмът?

За наследствения далтонизъм няма лечение. Но ако причината е някаква болест или очно нараняване, лекуването на тези състояния може да подобри разпознаването на цветовете.
Носенето на специално оцветени очила или използването на контактна леща, оцветена в червено, само на едното око може да увеличи способността за диференциране на цветовете, макар нищо да не е в състояние да доведе до абсолютно нормално цветно възприятие.
Повечето далтонисти компенсират неспособността си за разграничаване на цветовете, като използват някакви цветови знаци и детайли, които не са разбираеми за хората с нормално цветово възприятие.

Съществуват някои начини, с които да се справяте с  неспособността да се разграничават цветовете, като:
•    Организиране и поставяне на етикети върху дрехи, мебели и други цветни предмети (с помощ от семейството или приятели) за по-лесно разпознаване.
•    Да помните реда на предметите, а не цветовете им, като това може да увеличи шанса от правилното им идентифициране. Например най-горната светлина на светофара е червена, средната е жълта, а най-долната – зелена.

Макар неспособността за възприемане на цветовете да е разстойваща и ограничаваща някои занимания в ежедневието, в повечето случаи не е заплаха за зрението и може да се адаптира към Вашия начин на живот с течение на времето, с търпение и тренировки.

 Съществуват много начини да помогнете за доброто развитие в зрението на Вашето дете по време на игра. Въпреки Вашето старание и внимание, понякога се наблюдават проблеми в някои от етапите на зрително развитие. Затова контролните прегледи на възраст от 3 до 5 години са изключително важни. Периодът, в който могат да бъдат повлияни най-ефикасно тези проблеми, е до края на предучилищната възраст.
Това са някои неща, които могат да бъдат направени в къщи за правилното зрително развитие в предучилищна възраст:

• Упражнения по хвърляне и хващане на топка.
• Когато четете на глас на Вашето дете, давайте възможност да следи текста заедно с Вас.
• Подходящо занимание за децата е рисуването с пръсти.
• Стимулирайте координацията ръка-око чрез сглобяването на кубчета и подреждането на пъзели.
• Играйте с игри, развиващи паметта.
• Поощрявайте заниманията с апликации.
• Осигурете време за игри навън като – каране на колело, игра с топка и др.

 

 за развитие на зрението при децата – от 0 до 24 месеца

От пет до осем месеца

Бебетата се учат да виждат така, както се учат да вървят и говорят. Те не се раждат с пълни визуални способности, от които се нуждаят през живота си. Трябва да се научат да фокусират зрението си, да движат очите си заедно и точно. Освен това етап от тяхното развитие е да усвоят предаването на визуалната информация към мозъка, за да могат да разбират света около тях.

Здравите очи и доброто зрение играят определяща роля за това как бебетата и децата се учат да виждат. Проблемите с очите и зрението при бебетата могат да причинят забавено развитие. Важно е проблемите с очното здраве да бъдат установявани навреме, за да има правилно развитие на визуалните способности на бебетата.

 Родителите играят важна роля в развитието на децата и тяхното зрение.

 Съвети:

Да се следи за възможни проблеми на зрението в ранна детска възраст.

• Подходящ момент за първа консултация с офталмолог е шест месеца след раждането.

• Отговорност на родителите е да ангажират децата в подходящи за възрастта им игри и занимания, провокиращи развитието на зрителната способност. 
  

 Етапи в развитието на бебешкото зрение

   При раждането бебетата не могат да виждат толкова добре, колкото по-големите деца или възрастните. Техните очи и визуална система не са напълно развити. Значително подобрение в зрението се появява през първите няколко месеца. Важно е да се знае, че има индивидуалност в развитието на всяко дете и тези етапи от изграждането на зрение са с различна продължителност.

 От раждането до четвъртия месец

• В началото бебешкото зрение трябва да бъде стимулирано с предмети, които имат висок контраст на цветовете и са на дистанция 20 – 25 см.  За тях е трудно да разграничат с поглед две мишени, обект на тяхното внимание.

• През първите месеци очите започват да работят заедно. Това е период на изключително динамично подобрение на зрението при децата. Координацията око-ръка се заражда когато бебетата започнат да проследяват движещи се обекти и се опитват да ги докоснат. Около осем седмици след раждането бебетата започват да фокусират много по-лесно зрението си върху лицата на родителите.

• През първите два месеца от живота на бебето, се наблюдава липса на концентрация в погледа и движението на очите. Приема се за нормално инцидентно кръстосване на погледа в този ранен период. Но ако това се случва често е повод за консултация с офталмолог.

• Бебетата на тримесечна възраст следят движещи се обекти и изразяват стремеж към играчки и предмети, близки до тях.

 От пет до осем месеца

• През тези месеци контролът на движението на очите и координационните умения очи-тяло продължават да се подобряват.

• Дълбочината на възприятието, изразено в способността да се определя разстоянието на един обект спрямо друг, се придобива след раждането. До петия месец очите не работят биноколярно и това е изразено в липсата на 3-D образ на обектите, които виждат.

• Бебетата започват да възприемат цветовете на пет месечна възраст.

• На около осем месечна възраст се забелязва присъствието на координацията око-ръка-крак-тяло в поведението на децата, изразена в пълзене.

•  На около девет месечна възраст бебетата започват да се повдигат и заемат по-изправена позиция. На десет месечна възраст те могат да хващат предмети в техния периметър. 

• На дванадесет месечна възраст повечето бебета пълзят и се опитват да прохождат. През този период родителите трябва да бъдат съсредоточени в по-голяма помощ при пълзенето за да може да се стимулира интензивно координацията око-ръка.

• Бебетата вече могат да определят по-точно разстоянията между предметите.

  От една до две години

•  На две годишна възраст координацията око-ръка и възприемането на перспективата в пространството трябва да бъдат установени.

• При децата на тази възраст вниманието е насочено към откриване и изучаване на заобикалящия ги свят чрез наблюдаване и слушане. Те вече са способни да разграничават картинки в книжките и да драскат с пастели или моливи.

Признаци за възможни очни или зрителни проблеми

Наличието на такива проблеми са рядкост, но е редно родителите да проявяват нужното внимание към следните възможни признаци:

1. Извънредно сълзене – това може да индикира проблем в слъзните каналчета.
2. Зачервени и чувствителни клепачи – това може да е сигнал за очна инфекция.
3. Постоянно въртене на очите – това е сигнал за проблеми с контрола на очните мускули.
4. Прекомерна чувствителност към светлина – може да индикира повишено очно налягане.

Необходимо е да бъдат осъществявани редовни контролни прегледи от педиатър офталмолог.